SHUMEN

Shumen (Bulgarian: Шумен) is a city in the northeastern part of Bulgaria, capital of Shumen Province. The Turkish form of the name Şumnu dates back to the Ottoman Empire. From 1950–1965 it was called Kolarovgrad, after Vasil Kolarov. Other English variants include Shoumen and Šumen. The city has a population of 103,016 by permanent address (2006).

The city lies 80 km west of Varna and is built within a cluster of hills, northern outliers of the eastern Balkans, which curve round it on the west and north in the shape of a horse-shoe. A rugged ravine intersects the ground longitudinally within the horse-shoe ridge. From Shumen roads radiate northwards to the Danubian cities of Rousse and Silistra and to Dobruja, southwards to the passes of the Balkans, and eastwards to Varna and Balchik. Shumen has, therefore, been one of the most important military positions in the Balkan Peninsula.

In 811 Shumen was burned by the emperor Nicephorus, and in 1087 it was besieged by Alexius I. During the golden age of Bulgarian culture under Simeon the Great (866-927), Shumen was a centre of cultural and religious activity, and may have born the name Simeonis. Until the 15th century, the city was located around the Shumen Fortress, a sophisticated complex of defensive installations, religious and civil buildings.

In 1388 the sultan Murad I forced it to surrender to the Ottoman Turks. After Władysław Warneńczyk's unsuccessful crusade in 1444, the city was destroyed by the Ottomans and moved to its present location. In the 18th century it was enlarged and fortified. Three times, in 1774, 1810 and 1828, it was unsuccessfully attacked by Russian armies. The Turks consequently gave it the name of Gazi ("Victorious"). In 1854 it was the headquarters of Omar Pasha and the point at which the Turkish army concentrated (See Crimean War).

During the 19th century Shumen was an important centre of the Bulgarian National Revival, with the first celebration of Cyril and Methodius in the Bulgarian lands taking place on 11 May 1813 and the first theatre performance. A girls' religious school was established in 1828, a class school for girls and a chitalishte (community centre) followed in 1856. The first Bulgarian symphony orchestra was founded in the city in 1850. In the same year, influential Hungarian politician and revolutionary leader Lajos Kossuth spent a part of his exile in the then-Ottoman town of Shumen. The house he lived in is still preserved as a museum.

On the 22nd June 1878 Shumen finally capitulated to the Russians and became part of the newly-independent Principality of Bulgaria. In 1882 the Shumen Brewery, one of the first breweries in Bulgaria, was founded.
Shumen boasts the Monument to 1300 Years of Bulgaria, regarded as the only monument in the world to depict the history of a whole country from its creation to the present day.

The Shumen Fortress, partially restored after being destroyed by the Ottomans in the past, is an important historical monument of the medieval Bulgarian Empire. It is located not far from the city on the Shumen Plateau.

The Madara Horseman, a World Heritage Site, is an ancient (710 AD) monument usually attributed to the Bulgar culture, and lies some 20 km from Shumen.

The religious buildings in the city include the Eastern Orthodox Holy Three Saints Cathedral and Holy Ascension Basilica, as well as the Tombul Mosque, the largest mosque in Bulgaria and one of the largest in the Balkans, serving Shumen and the region's Muslim minority.

Notable natives
Dobri Voynikov (1833–1878), writer and enlightener
Stoyan Danev (1858–1949), politician, twice Prime Minister of Bulgaria
Ahmet Fikri Tüzer (1878-1942), Turkish politician and Prime Minister of Turkey
Vasil Drumev (Clement of Tarnovo) (1841–1901), clergyman and politician, twice Prime Minister of Bulgaria
Vasil Kolarov (1877–1950), politician, Communist leader
Hacho Boyadzhiev (b. 1932), film director
Todor Kolev (b. 1939), actor
Maxim Behar (b. 1955), Leading public relations expert, Chief Executive of M3 Communications Group, Inc., a Public Relations Company in Bulgaria, exclusive associate of Hill & Knowlton Group.

Twinned Towns
Debrecen, Hungary
Zhengzhou, China
Mâcon, France
Adapazarı, Turkey
Tulcea, Romania
Podolsk, Russia

 

Шумен

Шумен е град в Североизточна България. Той е десети по големина в страната и е административен център на Община Шумен и на Област Шумен. В близост е до градовете Търговище и Велики Преслав. Разположението на Шумен е кръстопътно - край града се пресичат главните пътища София-Варна, Русе-Бургас и Силистра-Ямбол.

Шумен се разполага в Шуменското поле, което е отворено към югоизток и постепенно намалява своята височина – западните части на града лежат на около 280-300 м над морското ниво, а крайните източни на 180-200 м. Градът се намира в подножиетo на Шуменското плато, което има много разнообразна природа. Неговото било се извисява на 500 м надморска височина. Превишението му по отношение на града е около 250-300 м. През Шумен минава малката река Поройна.

Климатът на Шумен е умереноконтинентален. През зимата от север и североизток със силни ветрове свободно нахлуват студени континентални въздушни маси. Зимата е относително студена, средната януарска температура е -0,5°C, а лятото е горещо със средна юлска температура 22°C. Средният годишен брой на дните със снежна покривка е между 35 и 40. Най-ниската температура в града е измерена през януари (-27,4°C), а най-високата – през август (41,7°C). Количеството на валежите в града е около 600 мм годишно и е близко до средното за страната. Най-много валежи обикновено падат през май и юни, а най-малко през септември. Близостта на Черно море почти не оказва влияние върху климата на града.

Шумен е стар крепостен град. Неговото възникване и развитие е свързано с крепостите му в източния край на Шуменското плато (в местността Хисарлъка). Известната Шуменска крепост е застроявана през 4 основни периода - ранно- и късноантичен и през ранното и късното средновековие. В нея обаче са открити селищни останки още от бронзовата и халщадската епоха (XII век пр. Хр.), тракийско селище (V век пр. Хр.), а впоследствие е била обитавана и доизграждана от римляни, византийци, българи и турци.

Шумен е старобългарско укрепление от VII - X век, което се развива във феодален град със замък с вътрешна крепост, с много църкви, работилници (XII - XIV век). Тук е намерен надписът на цар Иван Шишман, упоменаващ посещението му в Шумен.

За първи път се споменава като Симеонис (Шимеонит) през 1153 г. от арабския пътешественик Идриси. Някои смятат (застъпва се от Константин Иречек и Георги Джумалиев), че идва от името на цар Симеон. През XIV век е наричан Шумна или Шумен. По всяка вероятност (застъпва се от проф. Атанас Иширков, Иван Богоров, Вера Антонова и други)идва от “шума” и “зашумен”, понеже се е намирал сред такава местност. поред Васил Миков името произлиза от "шум", "шумолене". През XII - XIV век Шумен е значителен военен, административен и икономически център, измествайки дори старата столица Преслав и развивайки се извън крепостта.

Градът пада под турска власт след дълга и продължителна обсада. Превърнат е в силно укрепен военен град с голям гарнизон в крепостта. В него се заселват много турци, евреи, татари, арменци. Споменаван е с различни имена, като Шумена, Шумна, Шумулар, Сумунум и разбира се, през последните векове на владичеството - Шумен.

През XVIII и особено XIX век градът се развива като крупен занаятчийски център, което от своя страна е една от предпоставките за активен културен живот. На 11 май 1813 в града се състояло първото в България честване на Светите братя Кирил и Методий и първото театрално представление. През 1828 е основано първото килийно училище за девойки, а през 1856 - първото Девическо класно училище и първото читалище. През 1846 са основани първите училищни самодейни колективи. В Шумен през 1850 е основан първият български симфоничен оркестър. Тук са се родили или живели и работили бележитите шуменци - възрожденци : Добри Войников, Васил Друмев, Сава Доброплодни, Панайот Волов, Нанчо Попович, Илия Р. Блъсков и много други.2007 г.)]]

След Освобождението първоначално градът запада, поради загубата на пазари за занаятите, изселването на много турци и сравнително евтините и висококачествени западни промишлени стоки, конкуриращи местните. Постепенно се съвзема, бидейки център на област или окръг през всички административни деления с две кратки изключения - след 9.9.1944 г. за 2 години и от 1987 г. с въвеждането на новите области. През периода 29.І.1950 - 29.ХІІ.1965 г. градът е носил името Коларовград. Сега Шумен е център на едноименната община.

По отношение на вярата град Шумен е изключително многообразен, което е породено от многообразието от етноси в града. Преобладава християнската религия, но сравнително голям процент се заема от мюсюлманството. От своя страна най-голямата част от християните са православни. Съществуват и евангелистки, арменски, петдесятни, адвентистка и др. църкви, чийто членове представляват немалка част от християните в града. В средновековния град Шумен основната религия е православното християнство. Доказателство за това са: откритите в очертанията на крепостните стени седем църкви, отсечените макар и в малък тираж възпоменателни монети с изображение на кръст - ангел и многобройните единични находки на кръстове (православни) както и изображението им по пръстените и други предмети на бита откривани в гробове и жилища. Коренна промяна настъпва след окончателното завоюване на града от османските турци през XV век. Започнатото разрушаване на крепостните съоръжения от кръстоносците на Владислав III Ягело e довършено от турците които използват руините на града за строителството на няколкото бани и джамии, Безистена около 1529 г., часовниковата кула и Тумбул джамия през 1774 г. Полагат се основите на новия град Шумлу, както е наричан по време на Османската империя. По време на османското владичество Шумен става център на военен турски гарнизон, и от тази епоха значителна част от населението става мюсюлманско. На територията на града живеят и други етноси изповядващи своите религии такива са: арменците, евреите, циганите и др.

Градът е един от динамично развиващите се през последните години въпреки общото икономическо изоставане на Северна България. Добре развита леката промишленост, представена основно от преработваща, текстилна, шивашка и хранително-вкусова, както и строителство. В гр. Шумен се намира и КТА Мадара - завод за производство и ремонт на тежки машини и камиони, както и химически завод "Панайот Волов". В последните години развитие бележи и туризмът.

Спорт
стадион "Панайот Волов"Футболният клуб на града е ПФК Волов и е основан на 1 декември 1929. Отборът има едно участие в турнира за купата на УЕФА, четвърто място в А група през 1994, както и 2 полуфинала за Купата на България през 1957 и 2006. В града активно се развиват фехтовка, волейбол, баскетбол, хандбал и вдигане на тежести. Централният стадион на Шумен е Панайот Волов (24 390 места), освен него се използват и така нареченият ученически стадион, а за волейболните и баскетболни срещи - спортна зала Младост.
В града традиции има карате "киокушинкай". Клубът е тридесетгодишен и има много национални състезатели: спортист №1 и треньор №1 за 2007 г. - Виталий Маринов - 1кю; и семпай Даниел Димитров - 1 дан. В Шумен функционира и конна база.

В града се провежда рали „Стари столици“. To е автомобилно състезание, кръг от Националния рали шампионат. Рали „[[Стари столици[]]се провежда от 1970 година до днес.Състезанието се организира ежегодно от Съюза на българските автомобилисти клон Шумен и АСК „Стари столици“, Шумен. Рали „Стари столици“ е печелено от видните шуменски състезатели Илия Бонев, Данчо Данчев и Валери Великов.

Побратимени градове с Шумен са:

Дебрецен, Унгария
Джънджоу, Китай
Макон, Франция
Адапазаръ, Турция
Тулча, Румъния
Подолск, Русия

 

wikipedia.org