GORNA ORYAHOVITSA

Gorna Oryahovitsa (Bulgarian: Горна Оряховица) is a town in northern Bulgaria, situated in Veliko Tarnovo Province, between the towns of Veliko Tarnovo and Dolna Oryahovitsa. The nearby village of Arbanasi is an architectural reserve with a large number of historical monuments, such as medieval churches and examples Bulgarian National Revival architecture.

The first settlement in the area dates back to the second half of the 5th millennium BC (Middle Neolithic Age). There are traces of a later Thracian settlement between the Kamaka (The Stone) Hill and the Arbanasi Plateau. Its inhabitants were from the tribe of Krobizi. They erected the Kamaka Fortress that existed from the 5th century BC to the 1st century BC, when the Romans built up their own fortified settlement over its ruins. It gradually acquired economic power mainly through cultivating grapes and producing wine. The life of that settlement continued up to the coming of the Slavs (6th-7th century). There is no substantial evidence of settled life between the 7th and the 12th century.

After the restoration of the Bulgarian State at the end of the 12th century, a need arose for protection of the new metropolis Tarnovgrad. Several fortresses were built, including Rahovets (4 km northwest of the modern town). The main purpose of the strongholds was to protect the roads leading to the Bulgarian capital Tarnovgrad. The name Rahovets means 'road fortress' (from Persian rah, meaning 'road'). The medieval fortress gave its name to the modern town, even though with some Slavic twist.

During the Ottoman invasion the fortress was conquered by the Ottomans after its water pipeline was cut off (without destroying the fortress). Rahovets existed up to the year 1444 when King Władysław Warneńczyk during his campaign against the Ottomans destroyed it. Three individual small villages existed during the first centuries of Ottoman rule there — Mala (Little), Sredna (Middle) and Golyama (Greater) Rahovitsa.

During the Bulgarian National Revival Gorna Oryahovitsa gradually turned into an economically strong settlement. Crafts prospered and trade was among the most active in Northern Bulgaria. Every Friday there was a big market for cattle, agricultural production, timber, and charcoal. As early as 1822 a monastery school was opened here and in 1827 a private school that became public in 1835 began functioning. In 1850 the first girls' school opened gates and in 1859 the first intermediate high school was founded. A chitalishte (library and community centre) was opened in 1869. Gorna Oryahovitsa was proclaimed a town in 1870, when it numbered 4,700 inhabitants and had 1,200 houses and 5 churches.

The population of the town took part in the struggle for national liberation. Vasil Levski organised a revolutionary committee in Gorna Oryahovitsa during the first half of 1869 and later visited the town two more times. During the preparation of the April Uprising Gorna Oryahovitsa was designated as a centre of the First Revolutionary District with Stefan Stambolov as Chief Apostle. After the failure of the April Uprising, Georgi Izmirliev "Makedoncheto" (the Macedonian), one of the local leaders, was hanged in the centre of Gorna Oryahovitsa. His last words were: "How good it is to die for the freedom of the Fatherland!". Three citizens of Gorna Oryahovitsa fought in Hristo Botev's detachment of armed volunteers and 132 people joined the Bulgarian volunteer forces during the Russo-Turkish War of Liberation. The Imperial Russian Army liberated Gorna Oryahovitsa from Ottoman rule on 26 June 1877.

After the Liberation the town developed as a significant transport (predominantly railway) centre as it is nowadays. Its proximity with the old metropolitan town of Veliko Tarnovo, tourist centre Arbanasi, the monasteries around and a great number of other sites of interest makes it a known tourist destination.

Gorna Oryahovitsa is an important producer of sugar and sugar products in Bulgaria. Apart from the major sugar factory Sugar Plants Ltd. the town also has numerous smaller firms producing sweets and pastries.

The town has a well developed sport centre as the major sports practiced are:

Football
Basketball
Arm Wrestling
Gymnastics
Athletics
Wrestling
Sambo (martial art)

Gorna Oryahovitsa is a major railway junction in northern Bulgaria. The town has an internal national airport, with the flight to or from Sofia taking about 30 minutes.

Distances from Gorna Oryahovitsa:

to Sofia — 230 km,
to Varna — 220 km,
to Rousse — 100 km
to Veliko Tarnovo (through Arbanasi) — 7 km.

Gorna Oryahovitsa maintains partnership links with the following places:

Szigetszentmiklós, Hungary
Cherepovets, Russia

 

Горна Оряховица

Горна Оряховица е град в Северна България. Намира се в Област Велико Търново в близост до градовете Велико Търново и Долна Оряховица и архитектурния резерват село Арбанаси. Градът е втори по големина в областта след Велико Търново и е административен център на Община Горна Оряховица.

Най-ниската точка от брега на р. Янтра е с надморска височина 92 м, докато най-високото плато над града “Камъка” е високо 412 м. Градът е разположен в северното подножие на Арбанашкото бърдо, на границата между Предбалкана и Дунавската равнина. Общината е с важно геостратегическо положение, тъй като на нейната територия се пресичат важни международни и местни транспортни артерии. Оста на международния транспортен коридор N: 9 минава през нейната територия (свързва Мала Азия с Източна и Северна Европа през Балканския полуостров). Оста на Хиперборейския път също минава през територията на общината (Албания-Македония-Г. Оряховица-Русе).

Първото селище в района датира от втората половина на петото хилядолетие пр.н.е.(средно-каменната епоха). Между хълма Камъка и Арбанашкото плато са открити следи от по-късно тракийско селище, чиито обитатели са били от племето кробизи. Те са построили крепостта Камъка, която е съществувала от 5 век пр.н.е. до 1 век пр.н.е., когато римляните построяват своя крепост върху руините ѝ. Това селище постепенно придобило икономическа мощ главно чрез отглеждане на лозя и винопроизводство. Живота в селището продължил до идването на славяните през 6-7 век н.е. Няма материални следи от уседнал живот в периода между 7 и 12 век.

След възстановяването на българската държава през 1185 г. възниква нужда от защита на новата столица Търновград. Построени са няколко крепости, включително Раховец, която се намира на 4 км северозападно от сегашния град. Името Раховец вероятно идва от персийската дума рах означаваща 'път' и означава 'Пътна крепост', т.е етимологията на наименованието може да бъде свързана с езика на прабългарите. Средновековната крепост е дала своето име на съвременния град, макар и с малко променено, славянско звучене. По време на Османското нашествие твърдината е превзета от турците чрез прекъсване на водоснабдяването, но запазва своята цялост. Крепостта Раховец е съществувала до 1444 г., когато е разрушена от Владислав III Варненчик по време на похода му срещу Османските турци. Оттогава е и едно от първите сведения за селище с подобно име. Всъщност цели три селища са съществували през първите години на Османското владичество - Мала, Средна и Голяма Раховица. В Република Македония недалече от град Дебър съществува друга средновековна българска крепост с подобно име - Раховник.

С ферман от 1538 г. на Горна Оряховица се дават известни права за извършване на търговски и занаятчийски дейности. През този период тук процъфтяват кожухарството, абаджийството, железарството, златарството, коларството и сарачеството. Градът придобива славата на голям търговски център.

Горна Оряховица играе важна роля и през Възраждането. Още през 1822 г. тук е основано килийно училище, а през 1859 г. Иван Момчилов открива първото класно училище, днес гимназия „Георги Измирлиев“, с което поставя началото на класическото обучение в Горна Оряховица. През 1869 г. градът вече има и читалище, а след две години Елена Грънчарова основава женско дружество „Просвещение“.

Икономическото му развитие го утвърждава през 1868 г. като център на нахия — община, която влиза в състава на Търновския санджак (окръг). През 1870 г. са му признати градски права. По време на Руско-турската освободителна война руските войски влизат в Горна Оряховица на 26 юни (нов стил 8 юли) 1877 г. Освобождението заварва Горна Оряховица с население 5700 жители, 1200 къщи, 5 църкви и 6 училища.

Значителен е прирастът на населението след откриването през 1899 г. на жп гара Горна Оряховица. За кратко време железопътното дело донася не само слава на града, но и препитание на повечето от жителите му. В системата на железниците са обхванати 20 процента от трудоспособното му население. Градът и днес е важен жп възел и транспортен център, един от най-големите в Северна България.

През 1925г. се открива Международен мострен панаир , който през 1932г. е преместен в Пловдив.

По-важни дати
1839 г. - В Горна Оряховица е роден Сидер К. Грънчаров (Сидер войвода)
1864 г. - Образува се Горнооряховска околия
1869 г. - На 13 юли се учредява читалище "Напредък" от Вичо Грънчаров, Радко Радославов, Елена Грънчарова и др.
1870 г. - Горна Оряховица става град
1876 г. - На 28 май в Г. Оряховица турците обесват Георги Измирлиев Македончето, по- рано същия месец на връх Мургаш загива Сидер войвода.
1877-1878 г. - В Освободителната война участвуват 130 опълченци от Горна Оряховица
1891 г. - На 18.Х. - полагане на основния камък на паметника на Г. Измирлиев
1882 г. - Създават се окръзи - Г. Оряховица към В. Търново
1895 г. - В Г. Оряховица е открита първата болница
1895 г. - Първи околийски лекар е назначен д-р Петър Цончев
1910 г. - 6.ІХ. тържествено освещаване паметника на Г. Измирлиев
1922 г. - В Г.Оряховица за пръв път е открит Мострен панаир
1925-32 г. - Г.Оряховица е средище на международен Мострен панаир
1932 г. - Горнооряховския панаир се премества в Пловдив
1949 г. - Г.Оряховица става окръжен град. Окръг Г.Оряховица съществува до края на 1950 г.
1953 г. - В Г.Оряховица е основан народен самодеен ансамбъл "Сидер войвода"
1973 г. - 2.VI. откриване музея в Г.Оряховица с над 10000 експоната

 

В общината има изградена и функционираща спортна база. В Горна Оряховица има представителен стадион "Локомотив" с площ 32696кв.м. и 10000 места, лекоатлетическа писта, два сектора за хвърляне и скокове, два тенис корта с площ 1829кв.м., спортна зала за акробатика с площ 1080кв.м., спортна зала "Н, Петров" с площ 2500 кв.м и 700 места, зала за борба 1000 кв.м. Не е довършена спортната зала в кв. Калтинец. В общинския център има 2 броя открити басейни. Има и покрит плувен басейн в СОУ "Г. Измирлиев". Съществуващата спортно-материална база в община Г. Оряховица е: -открита -107 129кв.м.; -закрита-3 433кв.м.; -х."Божур"-120кв.м.; туристически заслон-438кв.м.

В общината развиват спортно-състезателна дейност и са лицензирани в Националния регистър на ММС следните, спортните клубове (СК):

СКЛА "Локомотив-26"-лека атлетика;
ЛК "Локомотив-55"-лека атлетика;
СКБорба "Локомотив";
СКБПИСамбо "Локомотив";
СКТМ "Локомотив50"-тенис на маса;
Баскетбол клуб "Локомотив-99";
Баскетбол клуб "Росица" - с. Поликраище;
Бадминтон клуб
СКАрмрестлинг "Локомотив 96"
"Джим денс" клуб - сп. акробатика и сп. аеробика
Хандбален клуб "Локомотив"
ФК "Локомотив"-футбол
Федерфутбол клуб

 

Пътна мрежа
Улична пътна мрежа - 386,7 км.

Град Горна Оряховица се тангира от два първокласни пътя от Републиканската пътна мрежа: I-4 (София-Варна) и I-5(Русе-Кърджали), който е и международен път Е-85. Те осигуряват връзка на града с потоците изток-запад и север-юг, поставяйки го в много благоприятно положение относно превоза на товари и хора. Транспортната дейност чрез автобусен транспорт се осъществява от частни фирми, осъществяващи разписания в Общинската Областната и Републиканската транспортни схеми. В Общинската транспортна схема са утвърдени четири градски линии и десет междуселищни връзки на центъра с населените места от общината. В Областната транспортна схема има разписания до 22 селища, а в Републиканската транспортна схема 6 линии, като двата първокласни пътя – София-Варна и Русе-Стара Загора осигуряват връзка на Горна Оряховица с всички точки на страната. Основен превозвач за гр. Г.Оряховица е “Янтра-транспор “ АД с предмет на дейност превоз на пътници и товаро-разтоварна дейност. Тя се изпълнява от наличните 50 бр. автобуси от градски, извънградски и туристически тип. Товарната си дейност се извършва с около 30 бр. товарни автомобила и ремаркета с товаровместимост от 9 до 40 тона, товарни машини “ ФАНДРОМА “, автомобилни цистерни и специализиран автомобил за превоз на тежка пътностроителна механизация. От 2000 до 2005 г., общо направените инвестиции за обновяване на парка за товарни автомобили и автобуси са на стойност около 750 000 лв. : - автобусния парк с рециклирани автобуси “ КАРОСА “ - 20 бр. и “ ИСУЗУ “ - 4 бр.; - товарния парк с голямотонажни самосвалнилни автомобили “ МЕРЦЕДЕС “ и “ МАН “ - 4 бр. За 2005 г. в инвестиционната програма за автобуси се предвиждат около 250 000 лв., а в товарния превоз около 40 000 лв.

Таксиметровата дейност се осъществява от 52 фирми със 130 коли.

Железопътен транспорт
Поделение за пътнически превози "БДЖ" ЕАД с предмет на дейност - ремонт и експлоатация на пътнически вагони и превоз на пътници обслужва 11 области : Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград, Силистра, Добрич, Варна, Търговище и Шумен. В поделението са изградени 6 регионални центъра за пътнически превози: Плевен; Г.Оряховица; Русе; Варна; Добрич и Шумен - обслужващи звена за пътническа дейност. През 2005 и 2006 г. ще бъде обновена превозната дейност с 25 броя дизелови мотрисни влакове, 15 броя тривагонни електрически мотриси, 10 броя четиривагонни електрически мотриси общо за трите поделения в България. Дължината на жп пътят на територията на Община Г. Оряховица е 28,1км., а дължината на линията на територията на поделение "Пътнически превози" е 1318.

През Г. Оряховица минават следните международни жп линии: 1.Инстамбул - Букурещ; 2.Солун - Будапеща; 3. София - Букурещ - Киев - Москва. От жп гара Г. Оряховица се осъществяват връзки и с международните линии: 1.Варна - Москва; 2.Бургас - Братислава - Краков; 3.Варна - Братислава - Краков. През Г. Оряховица минават главна жп линия №ІІ София - Варна и жп линия №ІV Русе - Подкова.

Горна Оряховица е и седалище на едно от шестте поделения за товарни превози. Поделение за товарни превози "БДЖ" ЕАД извършва товарна дейност и обслужва 7 области: Плевен; Ловеч; Габрово; Велико Търново; Русе; Силистра и Разград. В структурата на поделението има две регионални локомотивни депа в Горна Оряховица и Русе, две филиални локомотивни депа в Плевен и Левски, четири кантори за товарни превози в Плевен, Русе, Горна Оряховица и Левски, четири вагонно-ремонтни участъка и два вагонно-ремонтни цеха в Горна Оряховица и Русе. На територията на Община Г. Оряховица има 6 броя индустриални клонове - местни отклонения: 1."МС" АД отклонение от жп линията Г. Оряховица - Лясковец и е с дължина 5 км; 2."Агромедика-Хинснаб"АД Г. Оряховица отклонение от жп линията Г. Оряховица - Лясковец и е с дължина 4 км; 3."Захарни заводи" АД разполага със собствен вътрешно-заводски жп транспорт с 12 км дължина; 4."Дакор" ООД от линията Г. Оряховица - Лясковец и е с дължина 1200 м; 5."Топливо" АД отклонение от жп линията Г. Оряховица - Лясковец с дължина 400 м; 6."Вторични суровини" отклонение от жп линията Г. Оряховица-Русе. Със седалище Горна Оряховица са още две предприятия от Националната ЖП компания - "Предприятие за експлоатация и поддържане на ЖП инфраструктура" с дейност експлоатация на ЖП транспорт, осигуряване на движението, поддържане на ЖП пътищата, мостовете и сградния фонд и "Поделение за сигнализация, телекомуникация и енергетика". ЖП пътищата София - Варна и Русе - Подкова, осигуряват връзка на Горна Оряховица с потоците "изток-запад" и "север-юг" и поставят града в много благоприятно положение за превоза на товари и хора.

 

Растителността и животинският свят около Горна Оряховица са разнообразни. Само на 5 км югозападно от града се намира защитената местност "Божур поляна" - рядко находище на божур, превърнал се в един от символите на града. Непосредствено до югозападните покрайнини е лесопарк "Камъка", в който се срещат редки видове птици. Сред тях е скалният орел (картал), чието изображение се открива върху средновековен пръстен - печат от крепостта Ряховец. В последните години през лятото в лесопарка гнездят и няколко двойки черни щъркели, а през зимата по течението на р. Янтра често се виждат лебеди.

 

Горна Оряховица поддържа връзки със следните градове:

град Сигетсентмиклош, Унгария
град Миргород, Украйна
град Смолявичи, Беларус
град Череповец, Русия
град Варен/Мюриц/, Германия
Община Буюкчекмедже, Република Турция
град Рошиоре Веде, област Телеорман, Румъния
община Статте, Италия

Въздушен транспорт
От 1995 год. летище Г. Оряховица е петото международно летище в страната. Същото е оборудвано с нова, модерна техника. Центърът за управление на въздушните полети ръководи движението на самолетите над цяла Северна България. В полувековното си съществуване като транспортно-комуникационен център с режим на работа 24 часа, то се използва за чартърни, товарни и пътнически полети, за внос и износ на селскостопанска и промишлена продукция от и за България, Европа, Азия, Близкия изток и Африка. Географското разположение обуславя едно динамично движение на хора и товари към всяка точка на страната и в чужбина, превръщайки гр. Горна Оряховица в една благоприятна за инвестиции зона. Има възможност за бърза смяна на един вид транспорт с друг, с цел по-бързото им и ефективно използване. В момента се обсъжда въпросът за отдаване на Летище Горна Оряховица на концесия. Данни за "Летище Г. Оряховица" ЕАД: Дължина на пистата 2500м. Широчина на пистата 45м. Полоса 09/27. Заход по уреди VOR, DME, NDB. Летището разполага с една рульожна пътека. Най-близки търговски летища - Летище Варна; Летище София; Летище Букурещ. На територията на общината има действаща селскостопанска авиация, техническото и летателно оборудване на която е способно да задоволи нуждата на селското стопанство на цяла Северна България.

wikipedia.org