BLAGOEVGRAD

Blagoevgrad (Bulgarian: Благоевград, formerly: Горна Джумая, Gorna Dzhumaya) is a town in southwestern Bulgaria, the administrative centre of Blagoevgrad Province, with a population of about 76,075 (of 2007). It lies on the banks of the Blagoevgradska Bistritsa River.

The city is the economic and cultural centre of southwestern Bulgaria. It is located in the valley of the Struma River at the foot of the Rila and Pirin Mountains, 101 km south of Sofia, close to the Greek, Serbian and Republic of Macedonia borders. Blagoevgrad features a pedestrian downtown with preserved 19th century architecture and numerous restaurants, cafes, coffee shops, and boutiques.

Blagoevgrad is home to two universities, the South-West University "Neofit Rilski" and the American University in Bulgaria. The city hosts also the "Sts. Cyril and Methodius National Humanitarian High School", the former Bulgarian Men's High School of Thessaloniki moved from Thessaloniki to Blagoevgrad (then Gorna Dzhumaya) in 1913. Attractions in the surrounding area include the resort Bodrost.

An ancient Thracian settlement called Scaptopara emerged on the site around 300 BC and was later conquered by the Roman Empire. The settlement was known for the hot springs in the vicinity.

Although the history of the settlement in the Middle Ages is not known, during the Ottoman rule of the Balkans it was initially a Muslim-majority town called Cuma-ı Bala, meaning Upper Juma in Persian and Ottoman Turkish. A Bulgarian quarter called Varosha was formed during the Bulgarian National Revival, with many of its typical houses and the Church of the Presentation of the Mother of God from 1844 being preserved to this day. A chitalishte was founded in 1866 and the Balkan Wars of 1912-1913 saw the occupation of the area from Ottoman rule and its integration in the Bulgarian state. Before the Balkan Wars, Cuma-ı Bala was bounded as kaza to Serez sandjak in Selanik vilayet.

Many Bulgarian refugees from Aegean and Vardar Macedonia arrived in the town in the subsequent decades as the town, then known as Gorna Dzhumaya (a partial translation of the Ottoman name), continued to grow in size and importance.

The town was renamed Blagoevgrad in 1950 after the founder of the Bulgarian Communist Party, Dimitar Blagoev, a Bulgarian from Aegean Macedonia.

Skaptopara Cove in Greenwich Island in the South Shetland Islands, Antarctica is named for the ancient ancestor of Blagoevgrad.

Twin cities
Auburn, Alabama, United States
Delčevo, Republic of Macedonia
Serres, Greece
Székesfehérvár, Hungary
Thessaloniki, Greece
Nagasaki, Japan

Благоевград

Благо̀евград (до 1950 г. Го̀рна Джумая̀) е град в Югозападна България, център на област Благоевград и на община Благоевград. Известен е с тютюневия комбинат "Благоевград - БТ" АД, бирата Пиринско пиво и двата университета — Югозападен университет „Неофит Рилски“ и Американски университет в България.

Благоевград е разположен в долината на река Струма и през него тече по-малката река Благоевградска Бистрица. Намира се в т.нар. Благоевградска котловина на 310 метра надморска височина. Заобиколен е от три големи планини - на югоизток от него е Пирин, на изток - Рила, а на запад - Влахина планина. Градът има важно стратегическо положение - отдалечен е само на 25 км път от границата с Република Македония и на 100 км от границите с Гърция, Сърбия и столицата на България — София. Разстоянието до Бяло море и пристанище Солун е 200 км. През Благоевград минава железопътна линия, свързваща Централна Европа с Гърция и международен път Е-79, част от транс-европейския коридор №4. В процес на изграждане е автомагистрала "Струма".

Благоевград е градът с най-много слънчеви дни в годината.[1] Климатът е преходно-континентален със силно средиземноморско влияние, дължащо се на въздушните маси, които проникват от юг по долината на река Струма. Градът е защитен от студените северни ветрове поради естествената преграда на високите рилски масиви и възвишенията при село Бело поле. Планинският бриз, спускащ се от Рила по поречието на р. Бистрица охлажда въздуха през летните горещини. Ветровитостта е умерена – 1,6 метра в секунда. Благодарение на множеството планински гори около града и липсата на промишлени замърсители, въздухът в Благоевград е чист. Зимата е мека, кратка и почти безснежна, средната температура през Януари е 0,6°С. Лятото е дълго и сухо, отличава се с малкото количество валежи. Средната температура за Юли е 23,4°С а максималната измерена температура в Благоевград е 39,9°С. Средната годишна температура е 12,6°С.

Благоевград е селище с богата история. Благоприятните условия спомагат за зараждащата се тракийска цивилизация тук около 300 г. пр.н.е. При топлите минерални извори възниква тракийското селище Скаптопара (Σκαπτοπάρα) на мястото на днешния квартал (по-рано село) Грамада. През 238 година жителите на Скаптопара, наричани и гресити (Γρεσειται), изпратили прошение до римския император Гордиан III. От текста му научаваме, че на две мили от селото няколко пъти в годината се провеждали многолюдни панаири, като най-посещаван бил панаирът от 1 до 15 октомври, на който продажбите били освободени от данъци. С идването на славяните животът тук замрял, а за следващите векове липсват данни.

След османското завоевание на полуострова, от 15 век на мястото на Скаптопара отново има град с многочислено мюсюлманско население, който многократно сменя името си - Джума Базари, Джума, Баня, Орта Джума, Джумая, Горна Джумая. Името Джумая („джумая“ е арабска дума - звучи малко по различно от турското произношение - джамаа и означава „множество от хора“) означава – Петък. Петъкът бил ден за празнична молитва на мюсюлманите, а от там и пазарен. За настаняването на християните тук се носи легенда, която разказва как селянин от село Марулево намерил тук болния си кон, който оздравял от минералните извори.[източник?]

По време на Възраждането от източната страна на река Бистрица се застроява Вароша - българската махала на града. Жителите на Джумая издействали султански ферман за построяване на църква. Така църквата „Въведение Богородично“ е осветена през 1844 г. във Вароша, а в следващите 50 години е достроена и изографисана. Във Вароша се намира и къщата на Георги Измирлиев Македончето, участвал в Освободителните движения.

През 1866 г. е основано и читалището на града. На 5 октомври 1912 г. Горна Джумая е освободена от българската армия. След Междусъюзническата и Първата световна война в града се заселват големи маси българи бежанци от Егейска Македония и Вардарска Македония. Постепенно започнало благоустройството и хигиенизирането на града. През 1919 г. тук се премества Солунската гимназия - днес Национална хуманитарна гимназия „Св.св. Кирил и Методий“. Откриват се първоначално две основни училища - Прогимназия и Земеделска гимназия. Построява се Археологичен музей.

През 1919 г. излиза първия вестник в Горна Джумая „Македонска сълза“. През лятото на 1923 г., в горния край на днешната градска градина, братя Рожен прожектират първия филм. След 1925 г. започва благоустрояването на центъра. През 1926 г. е положен първият камък на днешното читалище и тогава се оформя площад „Македония“ и прилежащите му улички. До 1929 г. в Горна Джумая няма ток. На определени места вечер светели газени фенери. Същото било в домовете, кафетата и хотелите. Есента на 1929 г. става тържественото пускане на тока, отпразнувано с всенародна радост и веселие на площада. Частните домове обаче се електифицират в следващите 10 години.

На мястото на днешното „Златно пиле“ се e помещавал хотел „София“. През 20-те години хотел „Лондон“ се намирал срещу днешния „Космос“, съществувал е и хотел „Пирин“ на същата улица. Първите автомобили в града се появяват през 1928 г., но били само на по-големите търговци и фирми. Едва през 1934 г. се прекарва водопровод, до този момент водата се добивала от кладенци. Първоначално изникват чешми по главните улици, а по-късно и по домовете. През 1937 г. се открива жп гарата, свързваща Горна Джумая с Дупница, отпразнувано отново с всеобщо веселие.

Кметството по онова време се помещавало в сградата на днешното кафе „Плаза“, а площада - в стария турски конак. На 9 май 1950 г. Горна Джумая е прекръстена на Благоевград в чест на политическия деец Димитър Благоев. През 1954 г. към него е присъединено село Грамада, а през 1973 г. и село Струмско. За удивително кратко време, известно като строителна епоха за дипломатическия корпус, в края на 80-те години Благоевград буквално осъмва с нов център и преобразени общински сгради. Сменя се канализацията; построяват се Партийния Дом (днес Американския Университет), кметството, поликлиниката; оформя се площад „Георги Измирлиев“, пускат се фонтаните.

Благоевград принадлежи в църковно-административно отношение към Неврокопска епархия и е нейно седалище.

Православни храмове:

"Въведение Богородично" - кв. Вароша

"Св. Димитър" - кв. Струмско

"Св. Архангел Михаил" - кв. Еленово

Заради голям брой студенти, географско положение и социални фактори, градът има сравнителна добра икономика. Процъфтяват магазини за дрехи, кафенета и ресторанти. Голям брой неквалифицирана работна сила е наета по многобройните строителни обекти и шивашки цехове.

Градът е много привлекателен за инвеститори, както чужди така и родни, неслучайно Благоевград е на трето място по брой разрешителни за строеж.Благоевград има реални възможности да се разраства в посока към кварталите Еленово и Струмско и най-вероятно ще „погълне“ близките села в най-скоро време. Преди няколко години беше направен основен ремонт на градската градина и също така беше построен нов мост. Вече е готова и новата сграда, която превърна сергийния пазар в съвременен бизнес център.

В момента в града има 4 хипермаркета: МЕТРО, Технополис, Техномаркет Европа и Мосю Бриколаж. В момента се строи Кауфланд на мястото на старата спортна зала. През 2007 г. в жк Запад отвори врати и новата спортна зала „Скаптопара“, а също и първият мол Mall of Blagoevgrad. Очаква се и откриването на супермаркет „Била“ в жк Еленово.

По времето на комунизъма, действали са големи заводи за продукция на електрони уреди, "ЗМКЕТ", "Завод за високоговорители", "ЗИИУ". Тютюневият комбинат е бил един от най-желаните места за работа поради високото заплащане.

Образование

Пето СОУ "Георги Измирлиев"
Седмо СОУ "Кузман Шапкарев"
Природо-математическа гимназия "Академик Сергей Павлович Корольов" (МГ)
Езикова гимназия "Академик Людмил Стоянов" (ЕГ)
СОУ с изучаване на чужди езици "Свети Климент Охридски"
Американски университет в България
Колеж по туризъм
Медицински колеж към МУ, София
Югозападен университет „Неофит Рилски“ (ЮЗУ)
Технически колеж към ЮЗУ
Национална хуманитарна гимназия "Св.св. Кирил и Методий" (НХГ)
Професионална гимназия по икономика "Иван Илиев" (ПГИ)

 

Спортът е добре развит като цяло, но традиционно силните за града спортове като хандбал и баскетбол са във финансова криза и без представителни отбори в първенствата през последната година; поддържат се само детско-юношеските състави. За сметка на тях, във възход са клубовете по бейзбол (Бизоните) и таекуон-до (Фолкън), които от няколко години са без конкуренция в България и с множество отличия на международната сцена.

В града има две многофункционални спортни зали, като втората беше открита през 2007 г., тя е с капацитет над 1000 седящи места и отговаря на всички изискванията на международните федерации по хандбал, баскетбол и волейбол, а игралната площ може да се използва и за състезания по художествена гимнастика и бойни изкуства. В града има и три добре поддържани комплекса за тенис, един футболен стадион, шест малки игрища за футбол, открит и закрит плувен басейн с олимпийски размери, писта за картинг и едно от най-добрите игрища за бейзбол на Балканите. През 2008 г. започна изграждането на новия спортен комплекс към ЮЗУ „Неофит Рилски“ за нуждите на студентите.

В Благоевград е разположен един от четирите регионални центрове на БНТ - РТВЦ Благоевград, излъчващ собствена продукция от 1975 г. и неговия Канал Пирин, разпространяван ефирно на територията на цяла Югозападна България. Тук е централата и на регионален канал ОКО, който се разпространява по кабел в населениете места на Благоевградска област. Останалите телевизии са КТБ и кабелна ТВ Пирин.

От радиата с регионално значение се откроява Радио Благоевград, поделение на БНР, което вече 35 години звучи в ефира от София до Кулата, Източна Македония и Северна Гърция. Със собствена местна програма са и частните радиомрежи Фокус Пирин и Дарик Благоевград. Благоевградското студентско радио Аура, регионалните Ултра и Вега Плюс, както и множество радиа с национално покритие, сред които радио N-Joy и Витоша, допълват ефира на Благоевград.

Два са ежедневниците които се издават в Благоевград - "Струма" и "Вяра", разпространяват се в цяла Югозападна България. Освен това, излизат "Пирин Труд" и "Местен 24 часа", които също се разпространяват в града и региона.

Особен интерес за посетителите на града представлява възрожденския квартал „Вароша“ с неговата уникална архитектура. Той представлява също така културният център на града. В близост до града се намира ски-писта Бодрост.

Славата на града и България разнася по света и Ансамбълът за народни песни и танци „Пирин“, носител на не една държавни и международни награди.

Благоевград е побратимен град или има сътрудничество с:

Сяр, Гърция
Солун, Гърция
Делчево, Република Македония
Скопие, Република Македония
Секешфехервар, Унгария
Обърн, Алабама, САЩ[3]
Нагасаки, Япония
Батуми, Грузия

 

wikipedia.org